Небанковите кредитори предлагат бързи заеми с минимални изисквания и съблазнителна простота на процедурата. Редица потребители обаче впоследствие установяват, че договорите, които са подписали, съдържат клаузи, несъвместими с действащото законодателство. В настоящата статия разглеждаме кога и на какви основания договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за нищожен изцяло или в отделни свои части.

-----

## Правната рамка: Законът за потребителския кредит

Основният нормативен акт, уреждащ отношенията между потребители и небанкови кредитори, е Законът за потребителския кредит (ЗПК). Той транспонира Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и установява минимални стандарти за защита на кредитополучателите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит не отговаря на определени законови изисквания, той е **недействителен**. Последицата от тази недействителност е уредена в чл. 23 ЗПК: потребителят дължи връщане единствено на чистата главница — без лихви, без такси, без неустойки.

-----

## Какво прави договора нищожен?

Законът предвижда конкретни хипотези, при наличието на които договорът не поражда правни последици. Без да изчерпваме изцяло проблематиката, ще посочим най-честите нарушения, установявани в практиката:

### 1. Липса или неточност на годишния процент на разходите (ГПР)

Годишният процент на разходите е ключов показател, отразяващ реалната цена на кредита. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът задължително трябва да съдържа ГПР и общия размер на всички плащания. Когато ГПР е посочен неточно — например защото в него не са включени всички задължителни компоненти — договорът е опорочен.

Съдът на Европейския съюз последователно приема, че изискването за вярно посочване на ГПР е от съществено значение за осъществяване на информиран избор от страна на потребителя. Грешка или непълнота в тази информация засяга самото основание за сключване на договора.

### 2. Неустоечни клаузи, надвишаващи по размер главницата

Договорите на редица небанкови кредитори съдържат клаузи за неустойка при непредставяне на обезпечение или при забава, чиито размери са несъразмерно завишени спрямо заетата сума. Когато неустойката надвишава самата главница или е уговорена по начин, заобикалящ ограниченията на ГПР, тя се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) или като заобикаляща закона (чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД).

Върховният касационен съд е имал многократно повод да се произнесе по подобни клаузи, приемайки, че те излизат извън рамките на допустимото договорно стимулиране на изпълнението.

### 3. Липса на задължителни реквизити в договора

Чл. 11 ЗПК съдържа изчерпателен списък на реквизитите, които трябва да фигурират в договора за потребителски кредит. Освен ГПР, сред тях са: размерът на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент, общият размер на дължимите плащания, погасителен план и др. Липсата на който и да е задължителен реквизит може да обоснове недействителност по чл. 22 ЗПК.

### 4. Надвишаване на законовия максимум на лихвения процент

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута. Клаузи, надвишаващи тази граница, са нищожни, а ГПР се приема за равен на законовия максимум.

-----

## Какви са последиците от нищожността?

Когато договорът бъде прогласен за нищожен изцяло, потребителят **не дължи нищо над главницата** — всички платени лихви, такси и неустойки подлежат на връщане. Ако е налице частична нищожност — например само на неустоечната клауза — останалата част от договора продължава да действа, но без порочната клауза.

Производството по прогласяване на нищожността се развива пред гражданския съд. Потребителят може да предяви иск за нищожност и едновременно с него — иск за връщане на платените суми над главницата. При наличие на образувано изпълнително производство срещу длъжника, той може да се защити и чрез възражение в заповедното производство, след което се развива исково производство.

-----

## Важно: давностни срокове

Правото да се иска прогласяване на нищожността поради противоречие със закона е непогасяемо по давност — нищожният договор не се „саниира” с течение на времето. Въпреки това, **вземанията за връщане на платените суми** се погасяват с петгодишна давност, считано от всяко отделно плащане. Ето защо е важно да действате своевременно.

-----

## Какво да направите, ако смятате, че договорът ви е нищожен?

Препоръчително е да потърсите правна консултация преди да предприемете каквито и да е действия. Специалист по потребителско право може да прецени конкретния договор, да установи наличието на пороци и да Ви насочи към най-подходящия процесуален път.

-----

Адвокат Марина Маринова предоставя правни консултации и процесуално представителство по дела, свързани с договори за потребителски кредит, включително искове за нищожност и възстановяване на надплатени суми.

Какво е непозволено увреждане?

Непозволеното увреждане е основен институт на българското гражданско право, уреден в чл. 45 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно общото правило, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да възникне отговорност за непозволено увреждане, е необходимо едновременното наличие на следните предпоставки:

Противоправно деяние — действие или бездействие, което нарушава правна норма или общото задължение да не се вреди другиму. В случаите с тротоари и улици това най-често е неизпълнение на задължението за поддържане на инфраструктурата в добро и безопасно състояние.

Вреда — реално настъпила вреда за пострадалия — телесно увреждане, имуществени загуби, болки и страдания.

Причинна връзка — между противоправното бездействие и настъпилата вреда трябва да съществува пряка причинна връзка. Инцидентът трябва да е пряка последица от лошото състояние на инфраструктурата.

Вина — в гражданското право вината се предполага до доказване на противното. Пострадалият не е длъжен да я доказва — тя се предполага, а ответникът трябва да докаже, че не е виновен.

Кой отговаря за поддържането на тротоарите и улиците?

Отговорността за поддържане на общинската инфраструктура — тротоари, улици, шахти и обществени пространства — е на съответната община. В София това е Столична община.

Задължението произтича от Закона за пътищата, Закона за устройство на територията и съответните наредби на общинския съвет. Общината е длъжна да поддържа тротоарите и уличните настилки в изправно и безопасно за движение състояние, да обезопасява опасни участъци и да отстранява повреди в разумен срок.

Отговорността на общината е уредена в чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Тя е гаранционно-обезпечителна — общината отговаря за вредите, причинени от лицата, на които е възложила поддържането на уличната инфраструктура, дори когато конкретният служител не може да бъде установен.

Какво обезщетение можете да получите?

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди — както настъпили, така и бъдещи.

Неимуществени вреди — болки и страдания, претърпени вследствие на травмата. Техният размер се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът и тежестта на уврежданията, периодът на лечение и възстановяване, възрастта на пострадалия и последиците за ежедневния му живот.

Имуществени вреди — реалните финансови загуби: разходи за лечение, рехабилитация, лекарства, помощни средства, транспорт до лечебни заведения, както и пропуснати доходи за периода на неработоспособност.

Законна лихва — съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при непозволено увреждане лихвата се дължи от деня на увреждането, без да е необходима покана.

Важно: право на обезщетение при влошаване на здравето

Съдебната практика приема, че ако след присъждане на обезщетение здравословното състояние на пострадалия се влоши или възникнат нови вреди в причинна връзка с увреждането — той има право да претендира допълнително обезщетение. Това е т.нар. „ексцес". Новите вреди трябва да не са били предвидени и обезщетени при първоначалното дело.

Актуална съдебна практика

Съдилищата последователно приемат, че Общината носи отговорност за вреди, причинени от необезопасени шахти, дупки и неравности по тротоарите и улиците. Наличието на необезопасен участък само по себе си обосновава извод, че общината не е положила дължимата грижа на добър стопанин по смисъла на чл. 11 от Закона за общинската собственост.

Присъжданите обезщетения варират в зависимост от тежестта на уврежданията, продължителността на лечебния процес и конкретните последици за пострадалия. 

Стъпка по стъпка — какво да направите след инцидента

Веднага след инцидента:

Потърсете медицинска помощ незабавно — дори ако травмата изглежда лека. Медицинската документация от самото начало е от съществено значение за доказването на вредите.

Направете снимки на мястото на инцидента — на дупката, шахтата или друга неизправност, която е причинила падането. Снимайте от различни ъгли и включете детайли, показващи размера и дълбочината на повредата. Ако е възможно — снимайте и получените наранявания.

Потърсете свидетели. Данните за контакт на очевидци могат да бъдат изключително ценни по-късно.

Уведомете общината

Подайте сигнал до общината за неизправния участък. Това служи едновременно като официална документация на проблема и като доказателство, че общината е знаела или е следвало да знае за него.

Документирайте всичко

От момента на злополуката нататък е важно да събирате и съхранявате всички документи:

• всички медицински документи — болнични листове, епикризи, амбулаторни листове, резултати от изследвания;
• фактури и касови бележки за разходи по лечението — лекарства, рехабилитация, помощни средства, транспорт;
• документи, удостоверяващи загубените доходи;
• снимки на мястото на инцидента и на уврежданията;
• свидетелски показания на очевидци.
•  

Кога да потърсите адвокат?

Препоръчително е да се консултирате с адвокат още в началото на процеса — преди да сте предприели каквито и да е действия. Общините разполагат с опитни процесуални представители, а своевременната правна помощ може да бъде решаваща за успешното реализиране на правата ви.

Заключение

Гражданите имат право на обезщетение за вреди, причинени от лошо поддържана общинска инфраструктура. Законът е ясен — общината носи отговорност за всяка необезопасена шахта, дупка или неравност, причинила увреждане. Познаването на правата ви и навременните действия са от съществено значение за тяхното успешно реализиране.

Адвокат Марина Маринова — специализирана правна помощ при непозволено увреждане и обезщетения \ud83d\udcde 0888 221279

Трудовата злополука може да промени живота на работника изцяло — временна или трайна неработоспособност, загубени доходи, разходи за лечение и рехабилитация. Българското законодателство предвижда специална защита в тези случаи, като задължава работодателя да обезщети пострадалия, независимо от вината. В настоящата статия разглеждаме правата на пострадалия работник, задълженията на работодателя, актуалната съдебна практика и конкретните стъпки, които трябва да предприемете, ако се окажете в подобна ситуация.

Какво е трудова злополука?

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, настъпило по време на работа или във връзка с нея. Законът третира като трудова злополука и инцидент, настъпил по пътя от дома до работното място или обратно.

Важно е да се знае, че трудовата злополука трябва да бъде официално призната от Националния осигурителен институт (НОИ). Това признаване е отправна точка за упражняването на всички последващи права.

Отговорността на работодателя — чл. 200 от Кодекса на труда

Съгласно чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работодателят носи имуществена отговорност за вреди от трудова злополука, причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност от 50% и над 50%, или смърт на работника. Тази отговорност е обективна — тя възниква независимо от това дали работодателят или негов служител има вина за злополуката.

Обезщетението обхваща два вида вреди:

Неимуществени вреди — болки, страдания и психически дискомфорт, претърпени от пострадалия. Техният размер се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид характерът и тежестта на уврежданията, периодът на възстановяване и последиците за ежедневния живот на пострадалия.

Имуществени вреди — реалните финансови загуби: разходи за лечение, рехабилитация, лекарства, помощни средства, както и пропуснати доходи вследствие на невъзможността да се работи.

Какво ново въведе ВКС с Тълкувателно решение № 1/2023 г.?

През март 2026 г. Върховният касационен съд постанови тълкувателно решение, задължително за всички съдилища в България, което е от пряко значение за пострадалите работници.

До това решение съдилищата прилагаха противоречива практика по следния въпрос: ако работникът е получил обезщетение или пенсия от НОИ, трябва ли тази сума да се приспада от обезщетението, което дължи работодателят?

ВКС отговори категорично: при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), съдът не намалява неговия размер с полученото от НОИ. Двете обезщетения имат различен характер и различно основание и могат да се получат едновременно.

Това означава на практика, че пострадалият работник има право да получи пълно обезщетение от работодателя за болките и страданията си, независимо от това какво е получил или получава от общественото осигуряване.

Уточнение: при имуществените вреди правилото е по-различно. Когато обезщетението от НОИ покрива загубата на трудово възнаграждение, тази сума се приспада, за да не се обезщетява два пъти една и съща загуба.

Може ли работодателят да намали обезщетението?

Работодателите нерядко се защитават с твърдението, че пострадалият сам е допринесъл за злополуката поради груба небрежност. При доказана груба небрежност съдът може да намали размера на дължимото обезщетение.

Важно е обаче да знаете, че тежестта на доказване е върху работодателя. Той трябва да установи конкретното поведение на работника, което е в причинна връзка с настъпилото увреждане. Общи твърдения или предположения не са достатъчни.

Стъпка по стъпка — какво да направите при трудова злополука

Веднага след инцидента

Независимо от тежестта на инцидента, първата и най-важна стъпка е потърсването на медицинска помощ. Не пренебрегвайте симптоми, които изглеждат леки — те могат да се влошат, а медицинската документация от самото начало е от ключово значение за последващото доказване на вредите.

Уведомете работодателя си възможно най-скоро. Това е и негово задължение по закон — работодателят е длъжен да декларира злополуката пред НОИ в срок от 5 работни дни.

Деклариране и признаване на злополуката

Ако работодателят не е декларирал злополуката, вие имате право да го направите сами — пострадалият или неговите наследници могат да подадат декларация в НОИ в срок до 1 година от настъпването на злополуката.

НОИ разследва злополуката и се произнася с разпореждане дали да я признае или не. Това разпореждане е от ключово значение — то е документът, въз основа на който можете да претендирате обезщетение от работодателя.

Ако НОИ откаже да признае злополуката, разпореждането може да се обжалва по административен ред и пред съда.

Документирайте всичко

От момента на злополуката нататък е важно да събирате и съхранявате всички документи:

• всички медицински документи — болнични листове, епикризи, амбулаторни листове, резултати от изследвания;
• фактури и касови бележки за разходи по лечението — лекарства, рехабилитация, помощни средства, транспорт до лечебни заведения;
• документи, удостоверяващи загубените доходи;
• свидетелски показания на колеги, очевидци на инцидента.

Колкото по-подробна е документацията, толкова по-добра е позицията ви при предявяване на претенция.

Предявяване на претенция към работодателя

След като злополуката е призната от НОИ, можете да предявите претенция за обезщетение към работодателя. Тя може да бъде отправена извънсъдебно — с писмена покана за доброволно плащане, или направо по съдебен ред.

Давностният срок е 3 години от момента, в който е признато правото на обезщетение, т.е. от датата на акта на НОИ.

Кога да потърсите адвокат?

Препоръчително е да се консултирате с адвокат още в началото на процеса — преди да сте депозирали каквито и да е документи и преди работодателят да е предприел действия. Навременната правна помощ може да бъде решаваща за изхода на делото, особено когато работодателят оспорва обстоятелствата на злополуката или твърди груба небрежност от страна на пострадалия.

Трудовата злополука не е само медицински проблем — тя поражда и важни правни последици. Законът е на страната на пострадалия работник: работодателят отговаря обективно, а обезщетението за болки и страдания се присъжда в пълен размер, без да се намалява с получените суми от общественото осигуряване.

Познаването на правата ви и навременните действия са от съществено значение за тяхното успешно реализиране.

Адвокат Марина Маринова — специализирана правна помощ при трудови злополуки и обезщетения \ud83d\udcde 0888 221279

Пътнотранспортното произшествие е стресираща ситуация, при която е лесно да се объркате и да пропуснете важни действия. Правилното поведение веднага след катастрофата е от ключово значение за защитата на вашите права и получаването на справедливо застрахователно обезщетение.

Стъпка 1 — Осигурете безопасност

Веднага след произшествието проверете дали има пострадали и при необходимост се обадете на спешна помощ на тел. 112. Поставете авариен триъгълник на безопасно разстояние и включете аварийните светлини. Не местете автомобила, освен ако не застрашава безопасността на движението.

Стъпка 2 — Уведомете полицията

При ПТП с пострадали лица или при спор относно вината е задължително да уведомите полицията. Екипът на КАТ ще изготви протокол за произшествието, който е важен документ при предявяване на застрахователна претенция. Не напускайте местопроизшествието преди пристигането на полицията.

Стъпка 3 — Съберете доказателства

Снимайте подробно местопроизшествието — положението на автомобилите, щетите, пътната маркировка и знаци, следите от спиране и всички видими наранявания. Запишете имената и телефоните на свидетели. Поискайте данните на другия водач — три имена, ЕГН, адрес и данни на застрахователната му полица по Гражданска отговорност.

Стъпка 4 — Потърсете медицинска помощ

Дори и да се чувствате добре, потърсете медицинска помощ незабавно. Много наранявания — като мозъчно сътресение или травми на гръбначния стълб — проявяват симптоми часове или дни след инцидента. Медицинската документация е от съществено значение при определяне на размера на обезщетението.

Стъпка 5 — Уведомете застрахователя

В срок от 7 работни дни уведомете вашия застраховател за настъпилото ПТП. Предявете писмена претенция към застрахователя на виновния водач по Гражданска отговорност. Застрахователят е длъжен да се произнесе в срок от 3 месеца.

Стъпка 6 — Потърсете правна помощ

Застрахователните компании нерядко предлагат обезщетения, значително по-ниски от дължимото. Консултацията с адвокат, специализиран в застрахователното право, е безплатна и може да бъде ключова за получаването на справедливо обезщетение. Адвокат Марина Маринова предлага безплатна първоначална консултация при ПТП и представителство пред застрахователи и граждански съд.

Важно да знаете

Давностният срок за предявяване на иск при ПТП е 5 години от датата на произшествието. Не се колебайте да потърсите помощ — колкото по-рано се свържете с адвокат, толкова по-добре защитени са вашите права.

Заключение

Правилните действия след катастрофа могат да направят решаваща разлика за получаването на справедливо обезщетение. При въпроси или нужда от правна помощ се свържете с адвокат Марина Маринова за безплатна консултация на тел. +359 888 221279 или чрез формата за онлайн адвокат.

Съдебната практика в Република България последователно и трайно приема, че значителна част от договорите за потребителски кредит, сключвани от небанкови финансови институции, са недействителни на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Последиците от обявената нищожност са съществени — потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, без лихви и каквито и да е допълнителни разходи.

Правна уредба

Съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 от същия закон. Недействителността е изначална и настъпва по право — нищожните договори не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани.

Основания за нищожност — актуална практика

Първото и най-често срещано основание е непосочване на действителния годишен процент на разходите. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква договорът да съдържа ГПР и общата дължима сума, изчислени към момента на сключването му, при включване на всички разходи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Когато посоченият ГПР не отразява действителния размер на разходите — например поради невключване на възнаграждение по договор за гаранция, сключен с дружество, свързано с кредитора — договорът е недействителен. С Решение № 333/14.10.2025 г. по гр. д. № 712/2025 г. Районен съд – Бяла Слатина е прогласил нищожността на договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт" АД, тъй като възнаграждението, дължимо към свързаното дружество „Файненшъл България" ЕООД, не е включено в ГПР, въпреки че представлява разход, пряко свързан с кредита.

Второто основание е уговаряне на неустойка с характер на скрито възнаграждение. Клаузи, предвиждащи значителна по размер неустойка при непредоставяне на обезпечение в кратък срок след сключване на договора, трайно се квалифицират от съдилищата като нищожни — поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Такава неустойка не изпълнява обезпечителна или обезщетителна функция, а представлява прикрит допълнителен приход за кредитора. Включването й в ГПР би довело до надвишаване на законово допустимия петкратен размер на законната лихва. С Решение № 394/26.11.2025 г. по гр. д. № 827/2025 г. Районен съд – Бяла Слатина е прогласил нищожността на договор с „Сити Кеш" ООД и е осъдил дружеството да върне на ищеца сумата от 735,20 лв., платена без основание по нищожния договор.

Третото основание е нищожност на акцесорния договор за гаранция поради заобикаляне на закона. Когато договорът за гаранция е сключен с дружество, което е в икономическа и правна зависимост от кредитора, и единствената цел на сделката е генерирането на допълнителен приход в полза на кредитора извън рамките на чл. 19, ал. 4 ЗПК, договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД — като сключен в заобикаляне на закона.

Практически последици

Потребителят, чийто договор за кредит е обявен за нищожен, дължи връщане единствено на получената главница съгласно чл. 23 ЗПК. Всички платени суми над главницата подлежат на връщане като получени без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При наличие на основания за нищожност потребителят разполага с иск за прогласяване на недействителността, респективно с осъдителен иск за връщане на надплатените суми.

Заключение

Ако сте страна по договор за потребителски кредит, съдържащ клаузи за неустойка при непредоставено обезпечение или задължение за сключване на договор за гаранция с посочено от кредитора дружество, препоръчително е да потърсите правна консултация. Кантората предоставя безплатна първоначална консултация по казуси, свързани с потребителски кредити.

    Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, който след като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода или пробация.

     Следователно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък, посочен в закона, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.

     Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Издръжката следи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По тези съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане. 

     Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.

    Не се колебайте да се свържете с нас при въпроси. Кантората предлага на клиентите висококвалифицирана юридическа помощ и консултации в областта на семейното право, при спазване на пълна конфиденциалност и максимална защита интересите на клиентите. 

 Какво представлява, кога се издава и какви реквизити следва да съдържа ?

            "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Основната характеристика на електронния фиш е, че той се издава за нарушение, което е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /мобилна или стационарна камера/.

            Електронните фишове се издават по образец, утвърден от Министъра на вътрешните работи и следва да съдържат данни за - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. 

В какъв срок трябва да бъде издаден след заснемане на нарушението?

В какъв срок трябва да бъде връчен, какви са давностите срокове и откога започват да текат?

Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания не се образува административно-наказателно производство, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, тоест – електронен фиш за нарушение на ЗДвП следва да бъде издаден в срок от една година от извършване на нарушението. Тъй като заснемането на нарушението съвпада с извършването, поради спецификата на процедурата по издаване на електронни фишове, то фиш следва да бъде издаден не по-късно от една година от заснемане на нарушението.

Електронният фиш се връчва на собственика на МПС-то или представляващия юридическото лице, което е собственик на МПС-то с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Законът не предвижда срокове за връчването на фишовете, тук отново следва да се има предвид срокът за образуване на административнонаказателно производство, предвиден в чл. 34 от ЗАНН – до една година от извършване на нарушението следва да бъде издаден електронен фиш.

Срокът, в който може законосъобразно да се образува административнонаказателно производство въз основа на електронен фиш, е една година от извършване на нарушението. Ако след този срок бъде издаден електронен фиш, то той, след обжалване, следва да бъде отменен от съда като незаконосъобразен.

Давността за изпълнение на постановената с електронен фиш глоба се определя отново от ЗАНН, като срокът започва да тече от влизане в сила на електронния фиш.

Влизат в сила електронните фишове, които:  

1. не подлежат на обжалване;  

2. не са обжалвани в предвидения срок;

3. са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.

Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, съответно – подлежи на изпълнение по предвидения в закона ред за принудително изпълнение. Административното наказание глоба /което се налага с електронен фиш/, не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането му. Както предвижда разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН - Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност, като, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1, тоест – наложеното наказание „глоба” не може да бъде изпълнявано, ако са изтекли три години от налагането му, съответно – от влизане в сила на електронния фиш, с който е наложено това наказание. Давността не се прилага служебно и, за да бъде приложена, административнонаказаното лице следва да направи изрично искане в този смисъл.

С измененията на ЗАНН се  въвежда възможност при която, ако нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на Електронния фиш / Наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Наказателното постановление/Електронния фиш влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. 

 Глобата, наложена с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в пълен размер.

Каква е процедурата за обжалване? 

В 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът следва да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, чрез органа, издал електронния фиш, до съответния компетентен районен съд. Решението на районния съд подлежи на обжалване пред съответния административен съд.

А за отмяна на електронен фиш?

Електронният фиш може да бъде отменен /анулиран/ от органа, който го е издал, в предвидените в закона случаи, посочени по-горе.

При обжалване електронният фиш може да бъде отменен от съда, ако се установят нарушения на закона при издаването му, липса на задължителни реквизити,  ако се установи, неизправност на средството, с което е заснето нарушението, или ако липсват доказателства за извършване на твърдяното нарушение.

Каква е процедурата по издаването на електронен фиш на служебен автомобил?

Електронен фиш се издава на собственика на МПС, ако в случай, че това е юридическо лице, фишът се издава на представляващия юридическото лице. В 14 – дневен срок от връчване на електронния фиш управителят може да посочи кое лице е управлявало МПС, като на това лице се издава нов електронен фиш, а първоначално издаденият се анулира.

    По закон родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид нуждите на детето. Задължението на родителите за предоставяне на издръжка на децата е посочено още в чл. 17 от Семейния кодекс при изброяването на основните грижи за семейството. Непредоставянето на издръжка от родителя може да доведе до редица неблагоприятни за него последици – например детето му може да бъде осиновено и без негово съгласие, както и да бъде лишен от родителски права.

    Какво става обаче когато единият родител не може да предостави такава? Има ли ред за защита, в случай на неплащане на издръжка, поради недостиг на средства на родителя, който дължи издръжка?

Отговорът е, да. В действителност съществува такава възможност за получаване на издръжка, но преди да се стигне до реализирането й следва да се изпълни определена последователност от действия. Съгласно Семейния кодекс, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предоставянето на издръжка е задължение с имуществен характер, което се изпълнява периодично. Тя е сред привилегированите вземания  с право на предпочитателно удовлетворяване. Когато родителят няма средства за плащане на издръжка на ненавършилото пълнолетие лице, същата се дължи от общината по Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка. Държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка, когато по изпълнителното дело се установи, че длъжникът няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Задължителните условия, при които може да се търси обезщетение от общината е да е издаден изпълнителен лист въз основа на съдебно решение на взискателя, а именно родителят, който полага основните грижи за детето и търси съответната издръжка, за задоволяване на неговите нужди.

     Издръжката се изплаща чрез общината по постоянния адрес на взискателя по изпълнителното дело след установяване на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс с констативен протокол на съдебния изпълнител. Издръжката се изплаща в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер за присъдена издръжка, определян ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България. Изплатените суми за издръжка са за сметка на длъжника.

      За съдействие по получаване на необходимите документи за търсене на издръжка по горепосочената статия, задвижване на административната процедура и процесуално представителство, можете да се обърнете за помощ към адвокат Марина Маринова, вписана в Софийска адвокатска колегия, юрист с голям стаж в областта на семейното и наследствено право. 

            Закъснелите или отменени в последствие полети могат да причинят много безпокойство и неудобство на човек. Оказва се обаче, че много малка част от гражданите знаят правата си в една такава създала се ситуация. 

              Правата Ви са защитени съгласно Европейски Регламент 261/2004, като същият гласи, че пътниците следва да бъдат напълно информирани за техните права при отказан достъп на борда и отлагане или голямо закъснение на полети, така че да могат да упражняват ефективно своите права. Важно е да знаем, че правата на пътуващите със самолет в ЕС се прилагат, ако вашият полет е в рамките на ЕС и се изпълнява от авиокомпания от ЕС или от страна извън Съюза, ако вашият полет пристига в ЕС от страна извън Съюза и се изпълнява от авиокомпания от ЕС, ако вашият полет тръгва от ЕС за страна извън ЕС и се изпълнява от авиокомпания от ЕС или от страна извън Съюза и ако не са ви предоставени обезщетение или услуги премаршрутиране, помощ от авиокомпанията, съгласно действащото законодателство на страна извън ЕС за свързани с полет проблеми при това пътуване.

            Условието, при което обаче е налице предпоставка за прилагане на Вашите права и получаване на парично обезщетение е полетът Ви да е отменен или закъснял с повече от 3 часа, при условие че закъснението не е причинено от извънредни обстоятелства. Извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Въпреки това превозвачът трябва да положи съответната грижа - възстановяване на разходите или премаршрутиране и грижи, храна и/или настаняване, докато чакате алтернативен транспорт. Ако, обаче, авиокомпанията успее да Ви предостави алтернативен полет в кратък срок и стигнете до крайната си дестинация със закъснение от два часа, Вие не бихте имали право на парично обезщетение.

         На пътниците следва да се предложи избор съгласно чл. 8 от Регламент 261/2004, а именно: възстановяване до седем дни по силата на член 7, параграф 3, на пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния план за пътуване, заедно с, когато е уместно,обратен полет до първоначалния пункт на излитане, при първа възможност. Премаршрутирането също е опция, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане при първа възможност или премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за пътника, в зависимост от наличността на свободни места. Когато, в случай на обслужване на град, агломерация или регион от няколко летища, опериращ въздушен превозвач предлага на пътник полет до летище като алтернатива на това, за което е направена резервацията, опериращият въздушен превозвач поема разходите за прехвърлянето на пътника от алтернативното летище или до това, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласувано с пътника.

        Трябва да знаете, че в случай на проблемен полет и отказ от премаршрутиране при горепосочените условия, Вие бихте могли да имате право на парично обезщетение.

        Правото на обезщетение и размерът на същото за закъснял полет се определя съгласно Европейски Регламент 261/2004, чл. 7, а именно:

а) 250 евро за всички полети до 1 500 километра;

б)400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра;

в)600 евро за всички полети, непопадащи под букви а) или б).

           При определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят пристигането на пътника след времето по разписание.

          Когато на пътниците се предложи премаршрутиране до крайния пункт на пристигане с друг полет съгласно член 8, времето на пристигане не превишава времето на пристигане по разписание на първоначално резервирания полет

а)с два часа за всички полети до 1 500 километра; или

б)с три часа за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра; или

в)с четири часа за всички полети, непопадащи под букви а) и б),опериращият въздушен превозвач може да намали обезщетението, предвидено в параграф 1, с 50 %.

            Обезщетението, посочено в параграф 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги.

           Допълнително условие за да получите компенсация за пропуснато прекачване е билетите Ви да са под една резервация. Ако билетите Ви са на различни резервации или с различни превозвачи, авиокомпанията ще счете междинната Ви дестинация за крайна. По този начин, когато пристигнете там, тя ще е изпълнила задълженията си спрямо Вас. Авиокомпанията е задължена положи съответната грижа заложена в чл.9 от Регламент 261/2004, за да направи периода, в който очаквате излитането на по-късния полет, задоволителни условия за Вас. Авиолинията трябва да поеме грижата за храната и напитките, които са Ви необходими, докато очаквате излитането. Правото на грижа Ви позволява и да получите безплатно настаняване в хотел, ако същия се намира далеч от летището, превозвачът е длъжен да покрие разходите Ви за транспорт между летището и хотела. Когато в случая става въпрос за закъснение на полета в града, в който живеете и имате възможност да пренощувате в дома си, авиолинията отново трябва да възстанови транспортните Ви разноски.

1. регистрацията  е извършена в нарушение на закона;
2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК;
3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда;
4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;
5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Следва да се има предвид, че хипотезите, при които се снема полицейската регистрация са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материално правни предпоставки. Същността на полицейска регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските  органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална, като това обуславя, както приоритета на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма.

Каква е процедурата по заличаване на полицейската регистрация?
Необходимо е писмено мотивирано искане от страна на лицето фигуриращо в полицейските регистри, когато са налице по-горе изброените предпоставки. В искането си трябва да се изложат мотиви защо трябва регистрацията да бъде заличена и защо лицето не е обществено опасно. Към искането трябва да се приложат доказателства, че са налице предпоставките  за заличаване на полицейска регистрация.

Заличаването на полицейска регистрация и разликата с реабилитацията 

Настъпилата реабилитация заличава факта на осъждането и отменя за в бъдеще последиците от същото, но също не представлява основание, посочено в нормата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация.

 Реабилитацията дава основание за издаване на свидетелство за съдимост на лицето без отметки за осъждане, но сама по себе си не е предпоставка за снемане на полицейската регистрация. Волята на законодателя е, реабилитацията като институт на наказателното право /чл. 85 - 88 от НК/ и полицейска регистрация - като вид обработване на данни и използване им само за предотвратяване и разкриване на престъпления, да се различават. Оттук следва и различието на правните основания за настъпване на реабилитацията /регламентирани в НК/ и основанията за снемане на полицейска регистрация/изрично изброени в ЗМВР/.

Делба на недвижим имот

Когато един имот е съсобствен на няколко лица, всеки от тях може да поиска делба, въпреки противна уговорка, освен ако закона не предвижда друго или ако това е несъвместимо с предназначението и естеството на вещта. Тези разпоредби се съдържат в чл. 34 от Закона за собствеността. От тук можем да направим извода, че всички уговорки, в които се заявява, че няма да се иска делба на общ имот са нищожни и не пораждат правни последици.

Искът за делба не се погасява по давност. Той може да бъде заведен от всяко едно лице, имащо качеството  съсобственик, по всяко време. Делбата може да се извърши доброволно, чрез нотариален договор за делба или по съдебен ред.

Доброволна делба на имот

Когато съсобствениците постигнат съгласие относно своите реални части от имота, те могат да сключат договор за доброволна делба, в писмена форма с нотариална заверка на подписите. За извършване на сделката е необходимо да се представят следните документи пред нотариуса:

1. Документ за собственост – нотариален акт или др.;
2. Удостоверение за наследници и акт за смърт (при наследствен имот);
3. Скица или схема на имота издадена от СГКК;
4. Удостоверение за данъчна оценка на имота, от което е видно, че няма задължения за този имот;
5. Договор за делба.

Договора за делба следва да се завери пред нотариус и да се впише в Имотния регистър към Агенция по вписванията. Ако в доброволната делба се включи чужд имот или пък не е участвал някой от съсобствениците или сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Съдебна делба на имот

Процесът по съдебна делба е законово регламентиран в Гражданския процесуален кодекс чл. 341 – 355 (ГПК). Този вид делба се извършва по искане на някой от съсобствениците или сънаследниците. Към исковата молба, която се подава до Районния съд по местонахождение на недвижимия имот се прилага удостоверение за смърт на наследодателя и за негови наследници, удостоверения и други писмени доказателства за наследствените имоти, както и преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници. На основание чл. 341 ал. 2 от ГПК, всеки от останалите сънаследници може да поиска, в наследствената маса да бъдат включени и други имоти, в първото заседание по делото.

Процесът по съдебна делба протича в две фази – допускане на делбата и извършване на делбата. В първото заседание се определят лицата, които имат качеството на сънаследници и всеки от тях може да възрази срещу размера на дяловете на останалите, против включване на някои от имотите в наследството и против качеството сънаследник на останалите лица в процеса. При спор и евентуална нужда, в производството по делба се разглеждат и решават всички преюдинциални въпроси, като оспорвания на произход, на завещания, на осиновявания, истинността на писмени доказателства, както и намаляне на завещателни разпореждания и на дарения. След като се изяснят посочените въпроси, Съдът издава решение по допускане на делбата, като се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. По искане на сънаследник, Съдът се произнася относно временното ползване на имотите или какви суми следва да се плащат срещу това ползване. В първото заседание, след допускане на делбата, сънаследниците могат да правят искания за сметки помежду си, като посочат доказателствата си. След като се извърши експертно заключение на вещо лице за да се разпределят дяловете, Съдът съставя проект за разделителен протокол, като спазва правилата на Закона за наследството. В случай че някой от имотите е неподеляем и не може да бъде поставен в дяловете, Съдът постановява, той да бъде изнесен на публична продан, като страните в делбата имат право да участват в наддаването в публичната продан. При неподеляемо жилище, Съдът може да го постави в дял, като извърши парично уравняване по правилата на чл. 349 от ГПК. След като състави проекта за разделителен протокол, съдът запознава страните с него и изслушва възраженията им, след което съставя и обявява окончателния разделителен протокол. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, Съдът призовава страните, които теглят жребий. Ако тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, Съдът може сам да разпредели наследствените имоти между страните.Страните в производството по съдебна делба заплащат разноски съобразно стойността на дяловете си. По искове, присъединени в производството, разноските се определят по правилата на чл. 78 от ГПК.

Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Съгласно разпоредбата  на чл. 144 СК, за да се уважи иска за даване на издръжка на дете навършило пълнолетие, то кумулативно трябва да са налице следните  предпоставки:

Първо, детето трябва да е навършило пълнолетие и да се обучава редовно в средно или висше учебно заведение. Това означава, че детето трябва да е навършило 18-годишна възраст и да е записано като учащо се в средно или висше учебно заведение единствено в редовна форма на обучение. Издръжка не се дължи, ако детето учи в задочна или дистанционна форма на обучение;

Второ, пълнолетното дете трябва да е до 20-годишна възраст, ако се обучава в средно учебно заведение, или до 25-годишна възраст за висше учебно заведение, в който срок то има правото да иска издръжка от своя родител. Тази предпоставка обвързва възможността за предявяване на иска по чл. 144 СК от ненавършване на определена възраст от детето. 

Трето, пълнолетното дете не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Тази предпоставка дава две алтернативи – или детето не може да се издържа от доходите си, или от използване на имуществото си. Достатъчно е само една от тези алтернативи да е налице, за да бъде изпълнена предпоставката и да бъде изпълнено изискването по чл. 144 СК. Първата алтернатива е свързана с наличието на доходи, които детето има, но те са недостатъчни за осигуряване на нуждите му, свързани с провежданото обучение.  Втората алтернатива е свързана с наличие на имущество на детето, което обаче не може да бъде използвано за получаване на доходи за издръжка. По друг начин обаче би стоял въпросът за тази алтернатива, например, ако пълнолетното дете притежава недвижими имоти, получени по наследство от починал родител. В този случай би се задал въпросът дали това имущество не може да е предмет на договор за наем и получените доходи да послужат за задоволяване на нуждите на пълнолетното дете от издръжка;

Четвърто, родителите могат да дадат издръжка на пълнолетното дете без особени затруднения. Тази предпоставка е свързана с преценка на имущественото състояние на родителя, спрямо който се претендира издръжка. В съдебния процес трябва да бъде преценено какви възможности има този родител и дали при изплащане на издръжка за него няма да се създаде особено тежко положение, което да затрудни задоволяване на неговите нужди. Тази проверка в съдебния процес е въпрос на факти и тя трябва да се извършва самостоятелно за всеки отделен случай с оглед на активите и пасивите на родителя. Трябва да се изчислят приходите, с които родителят разполага всеки месец, като от тях се извадят разходите му за месец . След като се изчисли сумата, то трябва да се прецени дали оставащата сума позволява от нея да се присъди издръжка по чл. 144 СК, която да се заплаща без да застрашава интересите на родителя.

Предпоставките по чл. 144 СК трябва да се вземат предвид и с оглед на съдебната практика. Съгласно сконстантната съдебна пркатика издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите.

В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В практиката е прието също, че според чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.

За да е налице престъплението по чл. 206 от НК е необходимо присвоената вещ да има определена стойност. Предмет на  това посегателство може да са различни официални удостоверителни знаци като бонове, талони за храна, входни билети и др. При обсебването деецът има фактическата власт върху вещта, като тя му е предоставена на някакво конкретно правно основание /по сила на различни граждански договори/.

Изпълнителното деяние на престъплението е "присвои". Може да бъде -  разпореждане с вещта, така и отказвайки връщането ѝ.

От обективна страна събраните доказателства по делото трябва безспорно да установят обективните признаци на престъплението: време, място, начин на извършване и причинно-следствената връзка между тях и настъпилият резултат. Признаците на състава на престъплението обсебване са предоставяне на определена вещ на правно основание във владението на дееца.

От субективна страна се изисква престъплението да е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици на присвояване или разпореждане. Деецът следва да  знае, че вещта е чужда, че има фактическа власт върху нея на някакво частно-правно основание, да предвижда настъпването на престъпния резултат и да иска именно настъпването на обществено опасните последици, като извършва акт на разпореждане с вещта.

Предвиденото наказание за обсебване е лишаване от свобода от 1 до 6 години. Ако е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години, а когато представлява и особено тежък случай - от 5 до 15 години. Съдът лишава виновния от права и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество. В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до 1 година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието се редуцира.

За консултация онлайн или в кантората, както и за да използвате юридическите ни услуги, моля, свържете се с нас по телефона, Viber или имейл.

О Б И Д А 

Българският съд разяснява, че обидата е резултатно престъпление и то е довършено, когато унизителните за честта и достойнството на пострадалия думи са извършени в негово присъствие, но е възможно тези действия да бъдат възприети от него и неприсъствено - когато той ги чуе, прочете или види, след разпространението им чрез печатно произведение или по друг начин. Под разпространение по смисъла на Наказателния кодекс следва да се разбира, че печатното произведение обективно има възможност да стигне до неопределен кръг от хора. Обидата следва да бъде всестранно доказана като се посочат точните думи, като в хода на съдебното следствие тъжителят следва да докаже, че подсъдимият е употребил точно тези изрази.

К Л Е В Е Т А 

Съдебната практика е категорична, че за състава на престъплението клевета е необходимо да са налице следните обстоятелства:

1) разгласяване на позорни обстоятелства, включително приписване на престъпление за друго лице;

2) обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и

3) позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства. 

Съгласно чл. 147.(1) от Наказателния кодекс - "Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание." Това престъпление може да бъде осъществено единствено и само при форма на вината "умисъл", като извършителят му трябва да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства, това, че те са позорни и да цели или допуска узнаването им. Съгласно практиката на върховните съдилища ако разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан. За да бъде налице публична клевета, необходимо е да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното.

Важно е да се знае и това, че съгласно практика на ЕСПЧ - твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като клевета, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите.

Ако сте пострадал или Ваш близък е претърпял пътнотранспортно произшествие може да се обръщате и към мен за БЕЗПЛАТНА консултация, Правна ЗАЩИТА и СЪДЕЙСТВИЕ. Стресът след пътен инцидент не е никак малък, но въпреки това, съветвам своевременно да потърсите защита и да научите какви права имате.

Съдебната практика  приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

Считано от 01.01.2021г. минималната работна заплата /МРЗ/ за страната е увеличена в  размер на 650 лева.  Семейният кодекс предвижда, че минималният размер на издръжката е  ¼ от МРЗ, което означава, че от 01.01.2021г. минималният размер на издръжката е по-висок и е  162.50лв. Това е абсолютният минимум, който се присъжда от съда дори и по отношение на родител, който е безработен, няма имущество и не получава доходи от каквато и да е дейност. Издръжката се определя като се изследва всеки конкретен случай, имащ силно индивидуални характеристики. Дори при определен един размер на издръжка не съществуват пречки, родителят, който не полага преки грижи, доброволно да заплаща и по-голяма издръжка от съдебно присъдената.

Изменението на размера на минималната издръжка не става автоматично с изменение на МРЗ. Веднъж определена от съда със съдебно решение, същата може да се измени само със съдебно решение. Искът за изменение на издръжката е иск за бъдещо периодично вземане, което се присъжда, при основателност, от датата на исковата молба, което означава, че изменението на издръжката се изменя от датата на образуване на делото.

Производството започва с искова молба от лицето, което желае увеличението или чрез неговия законен представител. Компетентен да разгледа искането за увеличение на издръжката е  Районен съд по постоянен адрес на търсещият издръжка или дължащия издръжката. Делото приключва с решение, което подлежи на обжалване пред съответния Окръжен съд.  

За да уважи искова претенция и да увеличи размерът на издръжката е необходимо  настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител. Дори и да не са налице доказателства, обуславящи претендиран размер на издръжка, съдът ще отчете, че от началния момент на дължимост на определената първоначално издръжка до сезиране на съда с претенцията за увеличаване е изминал период, през който са настъпили съществени изменения, както в нуждите на детето с оглед неговото израстване, така и в икономическите условия в страната. В рамките на този период е напълно нормално  да се отчете  увеличение на стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени базовите потребности на едно  детето.

Статията дава кратка информация за начина на изменение на веднъж определена издръжка. За повече информация, касаеща  размера на издръжката, начините и средствата за получаването й,  може да се свържете с нас или да отправите запитване по електронен път, чрез формата on-line адвокат.

Отказ от наследство

Отказът от наследство  включва както отказ от правата, така и от задълженията в имуществото на наследодателя. Няма как да се осъществи отказ само от задълженията му.

За да се осъществи отказ от наследство трябва първо наследството да бъде открито /т.е. да е починал наследодателя/. Предварителен отказ от наследство е недействителен. Също така е невъзможно да има отказ от част от наследството – отказът винаги се отнася за цялото наследство, което отказващият се следва да получи. Условен отказ от наследство или отказ в полза на определено лице също е недействителен. Отказът от наследство е необратим – веднъж осъществено това решение не може да се ревизира в последствие. Също така не е възможен отказ от наследство, ако същото вече е прието. 

Приемането на наследството може да е направено изрично или с конклудентни действия (мълчаливо) – например изтегляне парите на наследодателя от банковата му сметка или предеклариране на имота му на свое име или плащане на някакви задължения на наследодателя и т.н.Такива действия несъмнено предполагат приемане на наследството, макар това да не е направено със заявление до районния съд. На практика най-често наследството се приема мълчаливо.

В резултат на направения отказ дяловете на останалите наследници от същия ред, призовани да наследяват се увеличават. Ако от същия ред няма други наследници или всички са се отказали, то преминава към следващия ред и така докато се стигне до държавата и/или общината. 

Процедура за отказ от наследство

Самият отказ от наследство се осъществява по специална процедура, която трябва да се спазва за да е валиден отказа. За целта лично или чрез иползване на правни услуги се подготвя Заявление за отказ от наследство, което се подава до районния съд по мястото на откриване на наследството – т.е. по последния постоянен адрес на наследодателя. Предвид важността на заявлението на практика съдът изисква молбата за отказ да е с нотариално заверен подпис и дори това е вписано в образците на някои съдилища, въпреки липсата на законово изискване. С подобно заявление се извършва и приемане на наследство. Процедурата е приложима и за отказ от завещание.

Към заявлението се прилага препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници и документ за платена държавна такса. Въз основа на заявлението съдът издава Удостоверение за отказ от наследство, което се вписва в специална книга. С помощта на това удостоверение всички претенции от страна на кредитори за дългове на наследодателя могат да бъдат неутрализирани като недължими. Копие от удостоверението за отказа може да се представи на общинската администрация като информация за това, че съответният наследник се е отказал от наследство и при издаване на удостоверение за наследници в бъдеще тази информация да излиза.

Унищожаване на отказа от кредиторите на наследника

Кредиторите на наследника могат по съдебен ред да поискат унищожаване по отношение на тях на направен отказ, доколкото с отказа се пречи на кредиторите да удовлетворят вземането си от имуществото на длъжника (наследник). С други думи това е хипотезата, при която наследникът е направил отказа само за да попречи на кредиторите си (например наследството няма задължения, но наследникът въпреки това отказва наследството и така кредиторите му не могат да се удовлетворят). Този иск  може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не повече от три години от извършването му.

Отказ от наследство от малолетни и непълнолетни

Темата дали малолетни и непълнолетни деца могат да извършат отказ от наследство, представлявани от родител или чрез съдействието на родител е в известен смисъл дискусионна в съдебната практика. Тази несигурност произтича от текста на разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК: „Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни.“ Преимуществено, съдиите тълкуват отказа от наследство като отказ от права, който е нищожен, независимо от кого е одобрен или съгласуван. Но състав на ВКС допуска отказа от наследство с аргумент, че това не е отказ от права по смисъла на цитираната разпоредба. Аргументите на съда, които могат да се приемат за основателни са, че с откриване на наследството все още не се придобиват права от наследниците – такива се придобиват едва след приемане на наследството. Следователно отказът от наследство не е отказ от конкретни имуществени права, а от правото да се приеме наследството. Освен това върховните съдии считат, че ако наследството е обременено със задължения, в който случай предимно се прави отказ от наследство, всъщност не може да се говори за придобиване на права, а на задължения и поради това няма отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 3 СК. Но техни колеги от ВКС в други съдебни актове застъпват точно обратната теза. Поради това при възникване на хипотеза, при която ненавършило пълнолетие лице има нужда да извърши отказ от наследство, може да се направи такъв опит чрез подаване на молба до съда, но следва да се има предвид голямата вероятност да се наложи обжалване на съдебния акт и (в крайна сметка) недопускане на отказа от всички инстанции.

Приемане на наследството по опис

Друга възможност за наследника да се предпази от тежестта на големи дългове, натрупани от наследодателя му е да приеме наследството по опис. Приемането на наследството по опис води до последица, че наследникът отговаря за задълженията на наследодателя само до размера на приетото по опис наследство (имущество). Такова приемане може да се осъществи в срок до три месеца от узнаване на обстоятелството, че наследството е открито, чрез молба до районния съд, в която се посочват и всички имущества на наследодателя, за да се впишат в описа. 

Процедурата започва по молба на наследника - изготвена лично или чрез използване на правни услуги. Съдът разпорежда запечатване на имуществото, за което се съставя протокол. Имуществото може и да не се запечатва, но ако наследникът не посочи всички имущества на наследодателя губи изгодите, свързани с приемането по опис.  Изготвя се опис. Вещо лице оценя стойността на имуществата и така става ясно до какъв размер ще отговаря наследника ако се окаже, че дълговете на наследодателя са по-големи. Съдът издава удостоверение, което се вписва в нарочен регистър на съответния районен съд. Всеки наследник може да се ползва от приемането по опис, направено от негов сънаследник. 
Приемането на наследството по опис има положителни но и отрицателни страни. Действително лицето няма да отговаря за задълженията на наследодателя си, надвишаващи стойността на приетото по опис имущество. Но в същото време наследникът не може да се разпорежда определен срок с придобитото – недвижимите имоти 5 години, движимите – 3 години, считано от приемане на наследството, освен с разрешение на районния съд. Ако тази забрана бъде нарушена, то наследникът ще отговаря за дълговете на наследодателя си неограничено – все едно липсва приемане по опис.

Има определена категория лица, които могат да приемат наследството само по опис – малолетни и непълнолетни, поставени под запрещение, юридическите лица с нестопанска цел, държавата и общините. За тези категории наследници тримесечния срок не важи. Държавата и общините биват призовани да получат наследството когато няма други наследници или всички са се отказали. Освен това ако наследник упражнява правото си на възстановяване на запазена част, която е накърнена, спрямо лица, които не са наследници по закон, то трябва да е приел наследството по опис.  

Срок за приемане на наследството или отказ

За приемане или отказ от наследство няма законов срок. Това създава неблагоприятна ситуация за кредиторите на наследодателя, които така и няма от кого да си съберат вземането. За това на кредиторите е дадена възможност да поискат от райнния съд да се определи срок на наследниците, в който те да уточнят приемат ли наследството или не. Ако в срока наследникът не определи дали приема наследството, той губи правото да приеме наследството в последствие.

Възможно е преди приемането или отказа от наследството наследникът да почине. Тогава неговите наследници имат право на избор дали да приемат или откажат това наследство. Но те могат да приемат това наследството САМО ако приемат наследството на своя наследодател.  От друга страна дори да е прието наследството на прекия наследодател, те могат да откажат да приемат неговото наследство.