Съдебната практика в Република България последователно и трайно приема, че значителна част от договорите за потребителски кредит, сключвани от небанкови финансови институции, са недействителни на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Последиците от обявената нищожност са съществени — потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, без лихви и каквито и да е допълнителни разходи.
Правна уредба
Съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 от същия закон. Недействителността е изначална и настъпва по право — нищожните договори не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани.
Основания за нищожност — актуална практика
Първото и най-често срещано основание е непосочване на действителния годишен процент на разходите. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква договорът да съдържа ГПР и общата дължима сума, изчислени към момента на сключването му, при включване на всички разходи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Когато посоченият ГПР не отразява действителния размер на разходите — например поради невключване на възнаграждение по договор за гаранция, сключен с дружество, свързано с кредитора — договорът е недействителен. С Решение № 333/14.10.2025 г. по гр. д. № 712/2025 г. Районен съд – Бяла Слатина е прогласил нищожността на договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт" АД, тъй като възнаграждението, дължимо към свързаното дружество „Файненшъл България" ЕООД, не е включено в ГПР, въпреки че представлява разход, пряко свързан с кредита.
Второто основание е уговаряне на неустойка с характер на скрито възнаграждение. Клаузи, предвиждащи значителна по размер неустойка при непредоставяне на обезпечение в кратък срок след сключване на договора, трайно се квалифицират от съдилищата като нищожни — поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Такава неустойка не изпълнява обезпечителна или обезщетителна функция, а представлява прикрит допълнителен приход за кредитора. Включването й в ГПР би довело до надвишаване на законово допустимия петкратен размер на законната лихва. С Решение № 394/26.11.2025 г. по гр. д. № 827/2025 г. Районен съд – Бяла Слатина е прогласил нищожността на договор с „Сити Кеш" ООД и е осъдил дружеството да върне на ищеца сумата от 735,20 лв., платена без основание по нищожния договор.
Третото основание е нищожност на акцесорния договор за гаранция поради заобикаляне на закона. Когато договорът за гаранция е сключен с дружество, което е в икономическа и правна зависимост от кредитора, и единствената цел на сделката е генерирането на допълнителен приход в полза на кредитора извън рамките на чл. 19, ал. 4 ЗПК, договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД — като сключен в заобикаляне на закона.
Практически последици
Потребителят, чийто договор за кредит е обявен за нищожен, дължи връщане единствено на получената главница съгласно чл. 23 ЗПК. Всички платени суми над главницата подлежат на връщане като получени без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При наличие на основания за нищожност потребителят разполага с иск за прогласяване на недействителността, респективно с осъдителен иск за връщане на надплатените суми.
Заключение
Ако сте страна по договор за потребителски кредит, съдържащ клаузи за неустойка при непредоставено обезпечение или задължение за сключване на договор за гаранция с посочено от кредитора дружество, препоръчително е да потърсите правна консултация. Кантората предоставя безплатна първоначална консултация по казуси, свързани с потребителски кредити.